Wednesday, March 29, 2017

За мен и "Да, България!"

Активизъм и политика

Във всички колективи, от които съм бил част, съм бил буден и проактивен. Винаги съм отстоявал моето виждане за истина. Много от колективите съм напуснал по моя инициатива именно като резултат от активната ми позиция, включително съм напускал и не едно и две работни места! Постепенното ми политизиране започна през 2006 година в резултат на средата ми в АЙБИЕМ (който напуснах през 2013 след открита реакция срещу предполагаеми нарушения). Като резултат постепенно си формирах възгледите четейки дневник, капитал, медиапул, Христо Комарницки, Иво Инджев и други.

На 14 юни 2013 се политизирах – няколко месеца бях активен участник в протестите. Ето една статия по този въпрос от мен в дневник: http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/08/06/2117528_ot_blogovete_pismo_ot_danswithme_do_moite_skupi_baba_i/ . Отделно моя снимка от протестите спечели 5 място в конкурс организиран от дневник: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/06/20/2326975_istorii_koito_niama_da_se_zabraviat/.

През лятото на 2016 година съпругата ми с моя помощ и на още няколко други активисти направихме кампания чрез медиите и институциите за прозрачен прием на първокласници в столичното 19 СОУ, която завърши по-скоро успешно, като бяха оповестени точките на кандидатствалите деца и се отвориха две допълнителни паралелки за прием на децата от квартала.

В края на декември на 2016 подадох декларация за членство в „Да, България!“, след което на 07.01.2017 присъствах на учредителното събрание.

По принцип, по не малко политически въпроси още нямам изцяло изградено мнение и съм отворен за дискусии и по принцип аз не съм привърженик на защитата на определена гледна точка по конкретен въпрос на всяка цена – старая се винаги да съм отворен за дискусии и ако реша, че аргументите са в полза на различна гледна точка от моята, то нямам проблем да приема чуждата гледна точка! Не така стои въпросът с принципите, които съм припознал като основополагащи в течение на моя живот – прозрачност, откритост, диалогичност, коректност, честност, хуманност – с тях компромиси не правя! Тези принципи и желанието ми да работя в реализацията им в нашето общество е и причината да стана учредител на „Да, България!“

Мотивация за Да, България!

От много време насам търся общност, чиито мечти да съвпадат с моите и чиито действия да са праволинейни за тяхната реализация. Какви са мечтите на 'Да, България!'? На 09.12.2016 Christian Takoff сподели (https://youtu.be/ux4Fiisfbm0?t=1098): справедливост, почтеност, знание! Какъв е пътят за реализацията им - чрез политически действия в нашата родина, България, да се реализира съдебна реформа, да се осъществи истинска борба с корупцията и осъвременяване на образованието! По този начин въпросите за мен са два: защо припознавам тези начини за реализация като праволинейни и защо хората в ‚Да, България!‘ да са подходящата общност, която припознавам като носител на моите мечти и която е способна да ги реализира.

Така, защо припознавам политическите действия за адекватен начин на реализация на изброените мечтите? През живота си като индивид съм имал най-различни търсения, които са ме обогатили: религиозни, метафизични, естетични, морални, етични, професионални, социални и т.н. Тези търсения са водили до най-различни действия, повече или по-малко адекватни, за постигане на различни цели, но на този етап от живота си, като съпруг, баща и гражданин, аз смятам, че адекватните действия са тези, които биха променили животът на децата ми, на семейството ми и на общността ми към по-добро! Аз за себе си и семейството ми правя каквото мога – и като отношения и професионално, но какви действия биха подобрили общността, от която е част моето семейство, така че моите деца да припознаят тази общност като своя, а също така и да се подобри живота на страдащите членове на тази общност? Безспорно на този етап от живота си смятам, че най-ефикасни действия биха били тези, които променят живота за по-добро възможно най-осезаемо, най-бързо и възможно на най-голям брой хора! В нашата действителност това предполага промяна на институции и механизми, от които зависи живота на хората. Такава промяна може да се осъществи чрез политически мерки, които да променят тъканта на нашата държава, за да се реализират мечтите за справедливост, почтеност, знание. Да, важни и незаменими са индивидуалните и групови усилия в сферата на изкуство, образование, наука и т.н., но за да се осъществи промяна на механизмите и институциите пътят е един – политически мерки! Това е! Нито разбирам от правене на политика, нито имам нарочното желание да съм част от този процес, но като няма друг път…. Та така, това по първия въпрос.

Относно това, защо припознавам ‚Да, България!‘ като общността носител на моите мечти и която е способна да ги реализира, ако получи моята и на много други хора подкрепа? Като продължение на по-горните ми размисли ще кажа, че за себе си съм разбрал, че навсякъде по моите пътища аз до голяма степен съм защитавал и споделял тези три мечти: справедливост, почтеност, знание и в крайна сметка те са определяли как постъпвам (адекватно или не толкова) и как оценявам общността и нейните членове. Това е така поради най-различни причини (разбира се, в основата са семейството и предците ми) и от няколко години насам съм разбрал това за себе си и не смятам да се променям, просто смятам да намеря общността и хората, които също са такива. А какъв по-добър кандидат за такава общност, от тази, която заявява тези мечти като движеща сила и предлага конкретни прозрачни мерки за реализацията им в България? Общност, чието съществуване е инициирано от Христо Иванов, Кристиан Таков и Магдалена Малеева, хора нееднократно доказали своята принципна позиция за подобряване на живота в България с конкретни дела, пропити от почтеност, честност и човеколюбие? За мен по-добър кандидат няма! Дали ще се получи!? Не знам, но знам, че искам крайният резултат да зависи и от мен!

Накрая едно отклонение – помня, в края на 90те, с един мой приятел бяхме в кафе в подлеза на НДК. Вътре имаше към 7-8 годишни деца от ромски произход, а през няколко маси няколко скинара. Помогнах на децата да излязат от кафето и тичахме до Витошка, качихме се в едно такси и ги откарах на безопасно място. После ми стана малко срамно пред самия мен, че съм тичал, а не съм вървял спокойно като във филм на Клинт Ийстуд. Обаче, бързо осъзнах, че няма значение точно как ще направиш това, което смяташ за редно, няма нужда и да си подготвен, защото почти винаги е невъзможно предварително да си подготвен за всичко, важното е просто да го правиш. Така се чувствам и със желанието си да участвам в "Да, България"! Защото в момента, ако не броя семейството си, избрани приятели и училището, в което голямата ми дъщеря е 1ви клас - Начално Прогресивно Училище - досега не съм намерил общност, в която хем да съм себе си, хем да припознавам за полезна за България, хем да съм пълноценна част от нея. В "Да, България" припознавам такава възможност - да съм полезен за тази общност и тя за мен. И въпреки, че нито съм достатъчно политически грамотен, нито съм достатъчно начетен, нито имам свободно време, нито ми се струва безопасно, нито съм безгрешен, смятам, че мога да бъда полезен с принципите си, умението да общувам, градения си характер, желанието да се развивам, неувяхващия стремеж към обхващане на различни гледни точки с цел обективен поглед и намиране на истината. Защото да допринеса за това в България да има върховенство на правото и липса на корупция ми се струва, като нещото, което в тази точка от времето и пространството аз бих искал да правя!

Wednesday, August 21, 2013

#ДАНСwithme - протестът на висшата класа



#ДАНСwithme не е протест на средната класа, която се предполага да е сравнително материално осигурена! Не! Това е протест на хората, за които кражбата не е част от житейския им хоризонт, които не приемат да живеят по-богато за сметка на щастието или даже оцеляването на други хора! Именно поради тези си морално-етични предпочитания, такива хора цял живот драпат да се оправят без да крадат, без да сервилничат, без да мишкуват! Независимо дали работят за няколко стотин лева в обсерваторията на Рожен или имат печеливш собствен бизнес или имат заплата от няколко хиляди лева на месец или са работили в Кремиковци или пък имат пенсия от 150 лева! Хората на протестта са първо и преди всичко етични (емпатични) и спазват нормални морални норми и като резултат от това отстояват собствената си независимост и едва след това, някои от тях са станали представители на средната класа!

Хората с критерии към себе си за честност и чувство на емпатия към ближния, винаги имат изисквания към другите да се отнасят подобаващо към самите тях. След като събирахме горчилка години наред, вече повече от два месеца много от тези хора излизаме на жълтите павета за да заявим високо и твърдо на властта в България непоколебимото си желание тя незабавно да подаде ОСТАВКА, защото не можем да издържаме повече да ни малтретира! В същото време, съвсем неочаквано в тази мъгла от гневни чувства, продиктувани от системното нарушаване на нашия интегритет, ние изпитваме и едно съвсем различно и опияняващо чувство – чувството, че най-накрая сме се намерили, че всъщност въобще не сме сами! То ни помага да облечем непремиримостта си във весели и шарени дрехи, но най-вече да се прегърнем и да се почувстваме част от единна общност – общност от хора, съхранили светлото в душата си за черни дни…

Така че, моля ви, не слагайте повече никога равенство между #ДАНСwithme и средната класа на България, напротив:  #ДАНСwithme = протест на висшата класа на България. Тази висша класа, която в България е дескриминирано от властта малцинство вече много десетилетия, а от останалата част на обществото възприемана за група глупави "будали". Тази висша класа, която споделяйки елементарен морал, честност и чувство на емпатия, тъче и обрисува платното на живота си, като с цената на всичко се старае да го поддържа несъдрано от морални дупки, нестъпкано от неетичното отношение на другите към самите тях и неоплюто от собствените си лиги на алчността!

И накрая, но не на последно място - ако в момента на площадите се борим хора срещу мафия, то на следващите избори, в качеството си на избиратели, ще се борим вътрешно независими и честни хора срещу смачкани и душевно корумпирани хора! Така че, основна задача на всеки един от нас, които сме част от #ДАНСwithme, е да обясняваме на обкръжението си и на обществото нашите цели със сдържан ентусиазъм, тактично и позитивно, така че политически неинформираните и обезверените да ни разберат и постепенно да се присъединят към нас. Това е жизнено важно, защото за да разрушим старите мостове, трябва да изградим нови, а всеки един човек, който разбере подбудите зад #ДАНСwithme и прегърне реформаторските настроения е един нов мост! Нека изграждаме тези мостове неуморно, защото именно по тях България ще мине за да се присъедини към тази част на света, където честността, базисния морал и емпатията не са споделяни само от малцина "будали", а са част от тъканта както на живота на обикновения човек, така и на цялото общество.

Thursday, August 1, 2013

ТРИСТА

От години имам следната момчешка фантазия ала Акира Куросава: ние даваме на японците ноухау за киселото мляко и водещи наши специалисти по народна музика, а те ни пращат 300 наследствени самураи, препасани с дървени мечове. Тези 300 самурая обикалят администрацията и институциите ни, притежавайки пълната свобода да впрегнат преценката, уменията и ценностите си в оздравителни мерки, които да втълпят на всеки един корумпиран грубиянин моралните норми за добро и лошо. И така 15 години. След това ще сме нова държава! Пък после току виж и народът прогледнал…

Това, колкото и да ми се иска, не може да стане. Даже и да се осъществи, няма да проработи, защото истинската трайна промяна трябва да дойде отвътре и без средновековни методи, предполагащи физически наказания. Ние сами като общество трябва да родим тези 300 морално калибрирани "войни", да ги въоръжим с „дървените мечове“ на народното недоволство и да ги подкрепяме докато променят статуквото към по-добро. Ние да сме коректив на тях, а те да са коректив на изгнилите ни институции. И не какъв да е коректив, а безкомпромисен, непрекъснат и базиран на пълната прозрачност на мотивите и действията им.

Вече един месец протестираме десетки хиляди. От какво ни боли най-много? От манипулацията, която вирее в сенчестите кьошета на задкулисните договорки. Осветим ли кьошетата, ще прогоним манипулацията. Затова най-голямата болка на нашето общество е липсата на прозрачност в нашите институции. Затова чрез нашия протест ние се борим първо и преди всичко за прозрачност, нещо повече – за Пълна Прозрачност. Политически Протест за Пълна Прозрачност! Постигнем ли нея, ще можем като общество да наложим критериите си на хората, които взимат решенията за управлението на държавата ни! Тя е първата стъпка за да постигнем целта положена от Йовко Ламбрев: „Протестът е за нов базисен минимум от политически и обществен морал. Точка. Това е!“

В симбиоза с протеста се развива и реформаторския блок – всички сме втренчили поглед в него. Взаимно се подхранваме и се борим да гледаме в една посока. Това е оздравителен и полезен процес с неясно бъдеще. Колкото и да е хубава, обаче, перспективата за евентуално положително развитие не постига главното – Пълната Прозрачност и възможността обществото да сме пълнокръвен коректив.

Да се върнем на промяната отвътре и 300те войни. Аз виждам историческа възможност в този момент за бъдещето на България. Да ЗАПОЧНЕМ да се лекуваме. Без залъгалки! Затова предлагам да създадем среда, където Пълната Прозрачност да е неотменна част от политическия живот, или поне от политическия живот, който ще представлява и осъществява лекуването на държавата ни. Едно политическо реалити – непрекъснат видео и аудио стрийм на обществения живот на всеки един, който ще е част от борбата ни за нормална държава. Няма да навлизам в технически подробности, но това е възможно. В комбинация с интернет платформа, може да се създаде средата, където всеки един способен човек, който желае да поеме бремето на обществен лекар, може да бъде наблюдаван, обсъждан и коригиран безкомпромисно и безпрецедентно! Така хем ще може съвсем естествено да се отсеят подходящите честни и способни хора, хем ще имаме пълна прозрачност на действията на хората, които ще се борят да наложат критериите на будното гражданско общество. Постепенно ще се роди организъм, който хранейки се с обществения коректив, би имал потенциала да промени целия политически хабитат, тъй като самата му същност ще предполага Пълна Прозрачност чрез онлайн стрийма на всички обществени негови обществени прояви. Всеки ще е длъжен да се съобразява с този организъм, а той ще е длъжен да се съобразява с НАС и в бъдеще може би да стане родител на Политическа Партия за Пълна Прозрачност…

Звучи утопично? Определено! Но е осъществимо – зависи САМО от нас!

Monday, July 29, 2013

Писмо от #ДАНСwithme до моите скъпи баба и дядо






Скъпи бабо и дядо,

Аз съм добре! Тука е лято и времето е много хубаво! Седя до късно навън и по цели вечери съм с приятели. Танцуваме през цялото време и си общуваме доста бурно – направо крещим! Не, не един на друг, а на вятъра. Искаме той да ни отнесе думите нависоко и нашироко. Нависоко – за да ни чуят „силните“, а нашироко – за да ни подкрепят всички останали. Какво крещим ли? Ами предимно „Оставка“ и „Червени боклуци“… Съжалявам, че трябва да ви го кажа, сега май ви огорчих... Но бабо и дядо, аз не крещя на вас – вие нали не сте от „силните“, с тези ваши пенсийки.

Всъщност, като се замисля май не съм много добре. Доста се уморявам с това крещене всяка вечер! Преди седмица пък с моите приятели крещяхме до късно – някъде до към 5 сутринта. Тогава по заповед на „силните“, излязоха „използваните“ и набиха някои от приятелите ми с палки, щитове, юмруци. Уплаших се… Но как да им се сърдя, когато самите „използвани“ са доста нещастни – всяка вечер седят и пазят безплатно „силните“ от нашите викове, за да не може вятърът да отнесе думите ни до тях. Не подвиват крак, а и ги карат да бият млади момичета, жени, деца – хич не им е лесно!

Бабо и дядо, честно казано съм добре само в личен план, но сега като се разписах искам да ви споделя, че съм доста зле във всички други отношения! Лъжат ме, мамят ме и ми съсипват живота безогледни типове без морал и човешки достойнства. Не мога повече така, мили бабо и дядо! Това е последния ми напън – ако не успея ви казвам сбогом! Искрено съжалявам, че ще ви оставя сами на тези години, но и мен разберете – не искам и моите деца да викат на вятъра с техните приятели след години. И ако поне малко ме разбирате – подкрепете ме!!! Искам твърде много от вас? 

Да, знам, но го искам заради вас – аз ще си отида в друг свят, в друга държава с моите скъпи хора, там където няма да сме бити, унижавани и продавани, а вие ще си останете в нашата изстрадала България самички, нещастни и излъгани от „силните“! Помислете си: кого обичате повече – тях или нас!?

С Обич,


Ваш внук!