За мен и "Да, България!"

Активизъм и политика

Във всички колективи, от които съм бил част, съм бил буден и проактивен. Винаги съм отстоявал моето виждане за истина. Много от колективите съм напуснал по моя инициатива именно като резултат от активната ми позиция, включително съм напускал и не едно и две работни места! Постепенното ми политизиране започна през 2006 година в резултат на средата ми в АЙБИЕМ (който напуснах през 2013 след открита реакция срещу предполагаеми нарушения). Като резултат постепенно си формирах възгледите четейки дневник, капитал, медиапул, Христо Комарницки, Иво Инджев и други.

На 14 юни 2013 се политизирах – няколко месеца бях активен участник в протестите. Ето една статия по този въпрос от мен в дневник: http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/08/06/2117528_ot_blogovete_pismo_ot_danswithme_do_moite_skupi_baba_i/ . Отделно моя снимка от протестите спечели 5 място в конкурс организиран от дневник: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/06/20/2326975_istorii_koito_niama_da_se_zabraviat/.

През лятото на 2016 година съпругата ми с моя помощ и на още няколко други активисти направихме кампания чрез медиите и институциите за прозрачен прием на първокласници в столичното 19 СОУ, която завърши по-скоро успешно, като бяха оповестени точките на кандидатствалите деца и се отвориха две допълнителни паралелки за прием на децата от квартала.

В края на декември на 2016 подадох декларация за членство в „Да, България!“, след което на 07.01.2017 присъствах на учредителното събрание.

По принцип, по не малко политически въпроси още нямам изцяло изградено мнение и съм отворен за дискусии и по принцип аз не съм привърженик на защитата на определена гледна точка по конкретен въпрос на всяка цена – старая се винаги да съм отворен за дискусии и ако реша, че аргументите са в полза на различна гледна точка от моята, то нямам проблем да приема чуждата гледна точка! Не така стои въпросът с принципите, които съм припознал като основополагащи в течение на моя живот – прозрачност, откритост, диалогичност, коректност, честност, хуманност – с тях компромиси не правя! Тези принципи и желанието ми да работя в реализацията им в нашето общество е и причината да стана учредител на „Да, България!“

Мотивация за Да, България!

От много време насам търся общност, чиито мечти да съвпадат с моите и чиито действия да са праволинейни за тяхната реализация. Какви са мечтите на 'Да, България!'? На 09.12.2016 Christian Takoff сподели (https://youtu.be/ux4Fiisfbm0?t=1098): справедливост, почтеност, знание! Какъв е пътят за реализацията им - чрез политически действия в нашата родина, България, да се реализира съдебна реформа, да се осъществи истинска борба с корупцията и осъвременяване на образованието! По този начин въпросите за мен са два: защо припознавам тези начини за реализация като праволинейни и защо хората в ‚Да, България!‘ да са подходящата общност, която припознавам като носител на моите мечти и която е способна да ги реализира.

Така, защо припознавам политическите действия за адекватен начин на реализация на изброените мечтите? През живота си като индивид съм имал най-различни търсения, които са ме обогатили: религиозни, метафизични, естетични, морални, етични, професионални, социални и т.н. Тези търсения са водили до най-различни действия, повече или по-малко адекватни, за постигане на различни цели, но на този етап от живота си, като съпруг, баща и гражданин, аз смятам, че адекватните действия са тези, които биха променили животът на децата ми, на семейството ми и на общността ми към по-добро! Аз за себе си и семейството ми правя каквото мога – и като отношения и професионално, но какви действия биха подобрили общността, от която е част моето семейство, така че моите деца да припознаят тази общност като своя, а също така и да се подобри живота на страдащите членове на тази общност? Безспорно на този етап от живота си смятам, че най-ефикасни действия биха били тези, които променят живота за по-добро възможно най-осезаемо, най-бързо и възможно на най-голям брой хора! В нашата действителност това предполага промяна на институции и механизми, от които зависи живота на хората. Такава промяна може да се осъществи чрез политически мерки, които да променят тъканта на нашата държава, за да се реализират мечтите за справедливост, почтеност, знание. Да, важни и незаменими са индивидуалните и групови усилия в сферата на изкуство, образование, наука и т.н., но за да се осъществи промяна на механизмите и институциите пътят е един – политически мерки! Това е! Нито разбирам от правене на политика, нито имам нарочното желание да съм част от този процес, но като няма друг път…. Та така, това по първия въпрос.

Относно това, защо припознавам ‚Да, България!‘ като общността носител на моите мечти и която е способна да ги реализира, ако получи моята и на много други хора подкрепа? Като продължение на по-горните ми размисли ще кажа, че за себе си съм разбрал, че навсякъде по моите пътища аз до голяма степен съм защитавал и споделял тези три мечти: справедливост, почтеност, знание и в крайна сметка те са определяли как постъпвам (адекватно или не толкова) и как оценявам общността и нейните членове. Това е така поради най-различни причини (разбира се, в основата са семейството и предците ми) и от няколко години насам съм разбрал това за себе си и не смятам да се променям, просто смятам да намеря общността и хората, които също са такива. А какъв по-добър кандидат за такава общност, от тази, която заявява тези мечти като движеща сила и предлага конкретни прозрачни мерки за реализацията им в България? Общност, чието съществуване е инициирано от Христо Иванов, Кристиан Таков и Магдалена Малеева, хора нееднократно доказали своята принципна позиция за подобряване на живота в България с конкретни дела, пропити от почтеност, честност и човеколюбие? За мен по-добър кандидат няма! Дали ще се получи!? Не знам, но знам, че искам крайният резултат да зависи и от мен!

Накрая едно отклонение – помня, в края на 90те, с един мой приятел бяхме в кафе в подлеза на НДК. Вътре имаше към 7-8 годишни деца от ромски произход, а през няколко маси няколко скинара. Помогнах на децата да излязат от кафето и тичахме до Витошка, качихме се в едно такси и ги откарах на безопасно място. После ми стана малко срамно пред самия мен, че съм тичал, а не съм вървял спокойно като във филм на Клинт Ийстуд. Обаче, бързо осъзнах, че няма значение точно как ще направиш това, което смяташ за редно, няма нужда и да си подготвен, защото почти винаги е невъзможно предварително да си подготвен за всичко, важното е просто да го правиш. Така се чувствам и със желанието си да участвам в "Да, България"! Защото в момента, ако не броя семейството си, избрани приятели и училището, в което голямата ми дъщеря е 1ви клас - Начално Прогресивно Училище - досега не съм намерил общност, в която хем да съм себе си, хем да припознавам за полезна за България, хем да съм пълноценна част от нея. В "Да, България" припознавам такава възможност - да съм полезен за тази общност и тя за мен. И въпреки, че нито съм достатъчно политически грамотен, нито съм достатъчно начетен, нито имам свободно време, нито ми се струва безопасно, нито съм безгрешен, смятам, че мога да бъда полезен с принципите си, умението да общувам, градения си характер, желанието да се развивам, неувяхващия стремеж към обхващане на различни гледни точки с цел обективен поглед и намиране на истината. Защото да допринеса за това в България да има върховенство на правото и липса на корупция ми се струва, като нещото, което в тази точка от времето и пространството аз бих искал да правя!